Съветът на Европа определя в своя конвенция от 1999 г. корупцията така:

Член 2

...”корупция” означава изискване, предлагане, даване или приемане, пряко или непряко на подкуп или каквото и да е друго неполагащо се предимство  или очакване за такова, което изкривява правилното изпълнение на което и да задължение или поведение изисквано от получателя на подкупа, получателя на неполагащото се предимство или очакването за него.”
  Пълният текст на конвенцията вижте тук:  http://conventions.coe.int/Treaty/en/Treaties/Html/174.htm

 Световната банка дефинира корупционна практика по следния начин:
“корупционна практика” означава предлагане, даване, получаване или искане на нещо със стойност за да се повлияе на действията на публичен официален представител в процеса на доставка или при изпълнението на договор”. 

В едно популярно определение за корупцията се казва:
“ корупцията включва поведението на част от служителите в обществения сектор – политици или държавни служители, в рамките на което те по несъответствуващ начин или незаконно са обогатили себе си или близки до тях лица чрез неправилно употреба на публичната власт , с която са облечени.
Някои основни характеристики на това са:

- включени са две страни  и те действуват по споразумание;
- взето е съвместно решение, което нарушава закона или неписани обществени правила
- двете страни придобиват незаконни печалби или привилегии;
- двете страни се опитват да скрият тяхната дейност.

Определена по-просто корупцията е злоупотреба с публична власт за получаване на частна печалба” 

Професор Ричард Нилсен от Бостън колидж (Boston College) дава следната изключително интересна формулировка на ключови елементи в корупционните подсистеми:

“Съществува подсистема от разрушителна паразитна взаимност, при която всички са печеливши (win-win), в рамките на корупционни мрежи изградени от високопоставени лица.  Изнудването от правителствени и партийни представители е много по-голям проблем от рушветчийството и паразитното корупционно поведение може да бъде преплетено с продуктивни действия, което допълнително подхранва корупционната подсистема. Малки , ежедневни оплитания и нарушения на етичните норми въвличат в мрежата потенциалните реформатори и се използуват като оръжие срещу тях. 

В личен план и на индивидуално равнище много от играчите в корупционните мрежи могат да бъдат много приятни, великодушни, весели, интелигентни и дори смели хора, които са същевременно разрушително паразитиращи . Обществено популярни, но нереалистични закони се приемат за създаване на политическа популярност и изнудвачески/рушветчийски възможности. Съществуват корупционни връзки между политическите партии и полицията, прокуратурата, съдебната и законодателната власти в управлението. Съществуват корупционни връзки между политически партии и потенциално “наблюдаващи”, докладващи и изследователски институции като журналистическите медии, университетите и професионалните асоциации. Изискванията за огромни следства в избирателните кампании въвличат кандидатите реформисти и/или техни роднини и поддръжници в проблематични връзки на финансиране. Участието в корупционните мрежи на основата на “взаимната печалба” (win-win) се предлага на потенциално ефективни реформатори, което  се променя в “печалба за единия-загуба за другия” ако участието бъде отхвърлено.  Конфликтът принципал  в публичния сектор - стимул за икономическия агент резултира в сбъркана регулация и отслабване на надзора, което не е същото като дерегулацията и националните и/или  международни спасителни програми поддържат корумпираната система като налагат в същото време форсирано ограничителни мерки върху средната и по-ниските класи.

В допълнение към отбелязаните вече обратни ефекти върху гражданското общество и демократичното развитие негативните и разрушителни ефекти от корупцията и корупционните подсистеми се изразяват и в следното:

- разпиляване на инвестиционните ресурси;
- ниски или отрицателни проценти на икономическо развитие;
- Изкривено , несиметрично разпределение на доходи,  богатство и политическа власт;
- Обитаване на несигурни жилища и несигурни условия на труд;
- Принудителна емиграция;
- Недемократични политически изкривявания;
- Неефективни обществени услуги в такива области като здравно осигуряване, образование, данъчно обслужване, обществен транспорт, полиция и правосъдни услуги;
- Неефективни национални отбранителни системи;
- Отсъствие на чувство за общност и наличие на култура на фаталистичен индивидуалистичен интерес за самия себе си и усещане за безпомощност.